Той лежеше в своето легло мяташе се на всички страни и за поредна нощ беше измъчван от безсъние. Беше на 26 години и се чувстваше стар и немощен. Искаше да разкрие да покаже дълбокия и безкраен свят в душата си, а беше безсилен.
Архив за февруари, 2008
Моята молитва
Posted by Skunksa на 24/02/2008
Дай ми спокойствие за да приема нещата, които не мога да променя и куража да променя нещата, които не мога да приема.
И мъдростта да скрия телата на тези, които ми се наложи да убия днес, защото ме вбесиха.
И също така помогни ми да бъда внимателен с пръстите, които настъпвам днес защото могат да се окажат свързани със задника, който може да ми се наложи да целувам утре.
Помогни ми да давам по 100% от себе си в работата:
12% в понеделник
23% във вторник
40% в сряда
20% в четвъртък
5% в петък
И помогни ми да запомня…
Че когато имам наистина лош ден и когато изглежда че всички искат да ме вбесят,
ще ми отнеме само цели 42 мускула, за да се намръщя и само 4 за да им покажа среден пръст и да им кажа да ми го духат.
Амин
Публикувано в Everyday thoughts | 2 Коментара »
Васил Иванов Кунчев
Posted by Skunksa на 20/02/2008
На вчерашната дата почетохме 135 години от обесването на Апостола. И естествено забелязах притеснителни неща – едни хора си мислят, че празнуваме обесването му, което откровено ме потресе и се учудих как може да не разберат, че това е отдаване на почит, а не празник. Това което обаче наистина ме отврати и накара да вия от гняв беше изказването на едно човешко подобие в един форум, а именно че Левски е никой, а някаква банда американски кеч клоуни са много по-истински от него. Това е най-лекото сквернословие, което този плазмодий изрече, но просто нямам сили да цитирам повече тук…
Публикувано в Everyday thoughts | 2 Коментара »
Воля
Posted by Skunksa на 19/02/2008
Смятам да разкажа една случка, която ме промени като личност и ме накара да гледам на себе си по нов и по-различен начин. Ще започна отдалеч, стараейки се да не ставам прекалено обстоятелствен или досаден.
Началото на месец февруари на 2002-а година или ако трябва да сме по-точни- краят на първия срок на последната ми година в гимназията. Над досега безгрижната ми, детска душа бяха започнали да тегнат облаците на съмнението и чудото наречено „животът на възрастните”, като всичко това се концентрираше в една мисъл – „университета” и дали ще се издъня на изпитите, позора и всичко останало, което вълнува един кандидат-студент в месеците, предхождащи кампанията. Все още безгрижен гимназист, който обаче усещаше, че скоро с този период от живота му ще е безвъзвратно свършено, а той не е готов за последвалите неща, с две думи бях доста уплашен и нямах вяра в собственото си бъдеще и възможности.
Публикувано в My literature experiments | 4 Коментара »
