Reverse graffiti

Живеем в свят, който е изпълнен и даже препълнен с образи, звуци и информация, а понякога затрупания от целия този поток от данни не обръщаме внимание на тяхното послание. Искаме ли да продължим със замърсяването на света с още повече визуални картини, каквито са графитите? За много хора те са изкуство, но понякога се изисква и по-отговорен подход и взаимодействие – става въпрос за промяна не на дизайна, а начина за реализиране на тези проекти. Тук идва и огромният потенциал на Reverse graffiti и то заради начина по който са направени: чрез метода на редукция (намаление)- те не добавят от своя визуален „шум“ или да замърсяват, а използват точно този „шум“ като празно платно и му придават нов облик. Чрез идеята да махнеш част от нещо с цел да се създаде нов обект е нещо, което всички познаваме от детството си. Кой не е рисувал усмихнати личица на запотен прозорец или огледалото в банята, или с пръст не е писал вечната реплика: „Измий ме“ на прекалено мръсното стъкло на някой автомобил???

Явно с порастването и остаряването си забравяме тази техника за създаване на образ, като изтриваме друго, когато се научим да мислим като възрастни, а вместо това се фокусираме върху създаване на нови неща с нови материали. Това ново и същевременно старо изкуство има много имена- reverse graffiti, dusting, inverse pollution art, negative space working – но в основата си всичко е сведено до едно просто нещо- чистене.

Скот Уейд (Scott Wade) се възползва от спомените и опита си от детските години да рисува с пръст в прахта и сега, живеейки близо до доста прашен път е открил, че може да превърне мръсното и прашно задно стъкло на някоя кола, в платно за своето изкуство.

Използвайки четки, гумички и пръсти, Скот внимателно премахва на пластове прахта от стъклата, за да създаде, както той го нарича- „inverse pollution art“. Резултатът са доста детайлни двуцветни картини с качеството и контраста на черно-бяла графика. Единствената разлика е „живота“ на произведението…

Артисти като ZEVS (Париж), Alexandre Orion (Сао Паоло) и Moose (Лийдс) са усъвършенствали изкуството си да създават визуални експерименти в мръсотията използвайки четки, пароструйки или мръсни чорапи, навсякъде и по всяко време по всякакви повърхности от урбанистичната среда.

ZEVS твърди, че идеята му е дошла, докато е гледал как работи един екип по отстраняване на графити в Париж.

Каква е философията, стояща зад този тип графити???

Обърнатите графити е една доста истинска форма на изкуството, защото се обръща към света с факти и то по съвсем ясен и директен начин- небето е синьо, а градовете са мръсни. „Креативното чистене“ е просто предопределено да направи социално изявление извън свята художествена стойност и това лежи в парадокса, относно същността на графитите, а именно частичното чистене може ли да бъде замъсрсяване?? „Креативното чистене“ концентрира вниманието върху контраста на чистото и мръсното, безапелационно показва мръсотията и привлича вниманието към нея, а този фон на урбанистичният пейзаж, започва да се набива ярко в очите. Рисувайки графити в мръсотията, става очевидно, че те е навсякъде около нас.

Интересна е историята на Alexandre Orion от Сао Паоло, който е известен със своята творба „Оссарио“ – използвайки само навлажнени парцали, рисува 3500 черепа за 17 дни, чистейки наслоената мръсотия на металната стена в един тунел в Сао Паоло. Посланието е фрапиращо…  Властите почистват черепите на Александре, но не обвиняват артиста в нищо и той просто започва работата си отново, но този път от другата страна на платното. Целият тунел, а скоро след това и всички други тунели в града са почистени и то като резултат от графитите.  Някои хора биха казали, че мисията е успешна, но трябва да си зададем и няколко въпроса:

Ако Александре не беше използвал толкова фрапантни образи, като цветя например, тунелите дали щяха да бъдат почистени от властите??

Властите предпочетоха да почистят, заради  визуалното съдържание или заради това което показва творбата, а именно мръсотията??

Какво реално постигна този проект??