Национален празник!
Публикувано от Skunksa на март 3, 2008
Честит 3-и март, братя българи. Честит да ни е и нека повече да не е очернян от трагедии.
Днес е деня в който всичи „патриоти” и „националисти” развяват знамена и трибагреници, произнасят високопарни и прочувствени речи, бият се в гърдите и политиканстват. На днешната дата се дава трибуна на всеки да парадира с това колко е горд, велик и всеотдаен – политици, журналисти, спортисти, „звезди” и обикновени хора седят и говорят, говорят, говорят… за България.
Драги съграждани, обаче само с лицемерни приказки не става тази работа, не може като дойде 3-и март и да преливаме от патриотизъм, а през другите дни от годината с действията си да показваме колко не ни пука за Родината и народа й.
Сещайки се само по празници да пратим някой SMS, за да приспим гузната си съвест и даже да се побием малко в гърдите колко сме състрадателни и добри.
Днес почитаме смъртта на хора, дали живота си, за да има България, а в същото време ставаме свидетели на това как същата тази България оставя децата си да умират като скотове, а никой не прави нищо. Даже не ги затрогва…
http://www.bgfactor.org/index_.php?ct=1&id=14285
Чета и не вярвам, как е възможно това. Не стига, че разбрахме за съдбата на тия деца, защото чуждестранна телевизия направи филм за тях, докато нашите родни „журналисти” (по-обективния термин е драскачи) бяха заети да раболепничат и пишат поръчкови статии.
Преди няколко дни стана трагедията с влака, която просто не искам да коментирам и журналистите пак започнаха да ровят и да показват личната драма на близките, но никой не започна да задава въпроси защо и как се стигна до тук?
Защо на никой не му пука за децата от Могилино? Защо никой не ги иска? Защо има Министерство на бедствията и авариите и с какво точно се занимава, къде са отговорните органи, които трябва да се изправят пред българския народ и да поемат някаква отговорност? Как луминисцентна лампа пада и се взривява така, че цял вагон се нагъва, има жертви, хората са принудени да скачат в движение, а даже чета и за части от тела, които трябва да бъдат разпознати (луминисцентна лампа толкова мощен взрив ли е произвела)? Защо… защо… защо??
Въпросите са много, винаги неудобни и абсолютно винаги не зададени…
Колко трагедии се случиха в последните години, колко тонове мастило се изписа, колко приказки се изприказваха и нищо… Никой не пое отговорност, никой не зададе въпрос.
Лесно е да говорим големи приказки, размахвайки трибагреника от трибуните или на по чашка ракия в кръчмата, да говорим и плюем по Гоце, Бойко Борисов, БСП, СДС, досиета, агенти, комунисти, американци, европейци, турци и прочие теми, но до тук ли стига патриотизма ни. Днес почитаме паметта на хора, които са направили истинска жертва в името на България, а сега на техен гръб политическите мижитурки се опитват да спечелят кредит на доверие.
Аз ще го кажа така: НИЩО ДОБРО НЕ ЧАКА ТАЗИ ДЪРЖАВА, КОЯТО ОСТАВЯ ДЕЦАТА СИ ДА УМИРАТ И ГЛЕДА БЕЗУЧАСТНО!
Боли ме, че всеки ден по пътищата умират хора и то предимно млади.
Боли ме, че младите хора бягат в чужбина и живеят прекрасния (страхотен направо) живот на емигранти, защото родината им не ги иска.
Боли ме, че тези които остават са оскотели и ценностната им система е толкова сбъркана, че да не искат да си помагат един на друг.
Боли ме, като гледам как пенсионери ровят по кофите, защото са работили цял живот, а сега са забравени от собствените си деца, а пенсиите им не стигат само за лекарствата.
Боли ме, че говорим за традиционни ценостти като гостоприемство, трудолюбие и честност, но не ги виждам никъде.
Боли ме да гледам измамени и ограбени хора, които не знаят как да изхранят семействата си, а управниците да им се подиграват зад затъмнените, бронирани стъкла на новите си лимузини.
Боли ме да гледам как след 20 години неграмотността ще е повсеместна.
Боли ме, че имам сънародници, които не знаят кои са Ботев и Левски, но знаят и величаят кечисти.
Боли ме, когато ме лъжат по телевизията или вестниците нагло и разбирам, че го правят защото си мислят, че наистина сме толкова тъпи.
Боли ме, че много хора вярват на това, което чуват и четат.
Боли ме, защото точно тези, които днес ще говорят за ценности, морал и бъдеще, са точно тези, които вчера и утре ги рушат и потъпкват.
Боли ме, че вече не сме хора, а просто човешки тела, които следват първичните си инстинкти, без души и съвест.
Патриот е – душа дава
за наука, за свобода;
но не свойта душа, братя,
а душата на народа!
И секиму добро струва,
само, знайте, за парата,
като човек – що да прави?
продава си и душата.
И е добър християнин:
не пропуща литургия;
но и в черква за туй ходи,
че черквата й търговия!
И секиму добро струва,
само, знайте, за парата,
като човек – що да прави?
залага си и жената.
И е човек с добро сърце:
не оставя сиромаси;
но не той вас, братя, храни,
а вий него със трудът си!
И секиму добро струва,
само, знайте, за парата,
като човек – що да прави?
изяда си и месата.
Хр. Ботев
rawwrr каза
истина!
Lestat(357) каза
И да, и не! Но повече да… А иначе – всички ни боли за споменатите по-горе неща. Че и за пропуснатите.. Но какво правим ние? Какво променяме? Как? Понеже блогът е твой – нека тези въпроси бъдат адресирани в случая лично към теб. Може и такъв да не последва, но ако има каква да е реакция – предпочитам да я видя тук след малко. [i]Подходящо[/i] стихотворение… Е, аз отново и тук пък бих цитирал “Новото гробище над Сливница”.. Във връзка с “младите хора, които всеки ден бягат в чужбина и живеят прекрасния (страхотен направо) живот на емигранти, защото родината им не ги иска” – “Напред”. Отново на Вазов.
Skunksa каза
Не променяме, защото навеждаме глави, а ако някой се осмели го гледаме с присмех, наричайки го “балък” и глупак. Защото покорна глава сабя не я сече.
Този пост е моето своеобразно надигане на глас, реакция или по-скоро контрареакция… днес толкова, утре дано сме повече на едно мнение, а въпросите са поставени не само в блог, а и пред широката публика.
Lestat(357) каза
Може би. Всъщност – да, прав си. Ок, дано тогава [i]утре[/i] дойде по-скоро! И ако сме повече на едно мнение какво би променило това? Как? Кога? (те са малко и реторични тези въпроси, можеш да ги пропуснеш) Заставам с …хммм, две ръце, два крака и едно сърце зад.. идеята(?) иначе!
Ангел (Canis) каза
България почти няма вече. Не останаха българи.
Вижте, как се е съкратило заглавието отсрани където са “скорошни коментари” “Национален праз�…”
Много правилно. Изобщо днес никой не празнува, понеже никой не се чувства свободен. То и мнозинството не знае, какво е свобода. Робство, комунизъм и сега доборволното поробване… Как ще празнуваме?
говоря за духовната свобода.
Lestat(357) до Ангел(Canis) каза
А дали няма доста общо между робството, комунизма и доброволното поробване? Особено между последните две? Защо пък никой да не се чувства духовно свободен и днес? Не познаваш ли такива хора, Наборе?P Ок.
Апостол Апостолов каза
На този ден разнородни патриотари и шовинисти десетилетия наред ме отегчават до смърт.
В този празник има нещо унизително- някой решил да ни подари свободата…
Далеч по- светла дата за мен е 20 април. Тогава българите най- сетне намират кураж и организационни умения, за да се вдигнат сами срещу поробителите.
jollystomper каза
Прочетох няколко пъти това,което си написал,но чак сега намирам време да отговоря.
Съгласен съм с всичко изписано по горе до една степен.
Ще опиша няколко примера,взаимствани директно от това,което съм видял.
Не ние не заслужаваме свободата си. Защо ? Ето накратко защо.
Преди всеки голям български или църковно славянски празник по правилата на българина куцузлия се случва нещо. Я деца ще умрат на вход на дискотека поради немърливото отношение на собствениците й,я ще стане голяма автомибилна или ЖП катастрофа. Българина започва да променя чак когато му стигне до задника. Нужно ли е като факли да изгорят 9 човека във вагон,което е можело да се избегне,ако не бяха допуснати серия от грешки.
Но България в момента е точно това-един горящ вагон,от който хората изпадат един по един. Пламаците сме самите ние. Делим се,когато трябва да сме заедно-Вивател или МТЕЛ;Левски или ЦСКА;Локо или Ботев;Академик или Септември;Ариана или Каменица..примерите на разделение между самите българи са хиляди.
Вчера бе 3 март. Празник който вие горе описахте едва ли не като повод патриотари да развеят знамената. И отчасти сте прави всички вие. Но за мен,като човек,който се занимава предимно с история 3 март е особен ден. Не присъствах на нито едно от високопарните демонстративни поклонения,но с мои приятели поехме по традиционния за празника маршрут в София. До паметника на Незнайния войн-оттам до св. Александър Невски и после до Освободителя. Ето накратко какво се случи. Още отивайки към паметника на Незнайния войн с 4-ма приятелчета-минавайки да купим цветя се засекохме очевидно с момчета тръгващи си от там. На кой би му минало през акъла,че на 3 март ще ни се наложи за пореден път да се делим на Левскари и ЦСКА-ри. Българи сме. В момента в който се разминахме възгласите “Ей ги е говедата” бяха вече факт. Положително може да се каже,че има и обратни случаи,не обвинявам само едните,а просто давам пример за това което се случи на 3-ти март по обяд. Може ли да се очаква над такива хора да стоят свестни ? Очевидно не.
Да 3-ти март си мина и замина ей така с редовните предавания по телевизията и рубриките във вестниците които ни припомнят за станалото в Сан-Стефано,за Цариградската конференция и всички клатят глава умно.
Автора на статията добре го е казал по горе. Толкова много хора,отдали живота си за Свободата на България-и българи и руснаци и други са се били,за да имаме самостоятелна държава. А днес ние имаме държава,в която управлява поробителя,а институциите безучастно гледат съдбата на пенсионери,деца в неравностойно положение и пр. За това ли умряха те е логичния въпрос ?
Някои биха отговорили,че всичко зависи от нас и ще е прав този който отговори така. Зависи от нас много. Но нищо няма да зависи докато продължаваме на 3-ти март да се питаме “А бе ти Говедо/Чорбар ли си” или на 4 000 км от родината да се биеме по между си поради някакъв друг тип разделение.
Да ние сме пътници на същия този горящ вагон,защото подигравките от ляво и от дясно не идват ей така без нищо. Всички обичаме родината си и скачаме,когато в 99 % от филмите в цяла Европа,по случай влизането ни в ЕС, най често употребяваната дума е “корупция”,следвана от “мафия” и “бедност”. Но каква е реалността ? Каква е реалността когато казваме,че няма корупция,а в следващия момент даваме 20 лв. на катаджията,за да не платим 50 лв. глоба,а пък в крайна сметка се оказва,че заплащаме рано или късно глоба пред Господ Бог със цената на живота си,недай си Боже и със цената на нечий друг живот.
Реалността е такава. Всичко от законодателната до изпълнителната власт е подчинено на едно единствено правило. Оцелей и ако можеш запази бъдещето на твойте си деца,ако ще това да е със цената на стотици други разбити на пух и прах от кражби и злоупотреби животи.
Защото е много лесно да си чиновник и да прибираш пари и субсидии за закупуване на лекарства за редки болести,които по закон трябва да се раздават на осигурените и да се кръстиш и молиш тая година 10-мата болни от въпросната болест в България да не потърсят по силата на правото помощ от здравната каса,защото лекарствата просто ги няма. Парите са дадени и наредбите за закупуването им ги има,но тях ги няма. Това е проста логическа задача,която всяко дете може да реши.
Реалностите са точно такива дори в момента,когато “Българската Коледа” най абсурдното нещо организирано някога-високопарна и нагла проява на варварски тип реклама на известни и богати личности на гърба на страдащи бедни или болни деца, се хвали с помоща която е оказала на дом за сираци еди къде си. Пък после се появява филм за един малко по различен дом,където децата живеят на ръба на живота и смъртта,а пълното отчаяние на техните “възпитатели” довежда психическото им здраве близко до това на болните.
Никой не обръща внимание,че последната анкета-проучване направена от МОН в 5 от най-големите градове в България е с шокиращи резултати. Става дума за елементарен тест за познания по Българска история и Литература,който няма за цел да покаже ниво,а да регистрира липсата на каквото и да било ниво,ако има такива случаи. И се оказва,че те не са малко. Наистина колкото и абсурдно да звучи има хора,за които Левски на първо място е футболен отбор,после е каквото и да е друго (незнайно обаче какво). Наистина има хора,които смятат,че Раковски е президент на България ,а “Майце Си” народна песен с модерен Римейк,известен по МТВ. Такива хора наистина има и те в своята искреност,се появяват и по телевизията в нашумелите предавания. Те имат мнение,без да имат знания. Те са дори полиглоти,когато пеят на “английски” “кен лий,ту либудибудаутю”. Те са навсякъде. Разминаваме се по улицата,пред урните на избирателите и в дискотеките и кръчмите.
Решения обаче има.
Няма кой да ги приложи.
Отчаянието днес и тук може да е единствено най-голямата ни грешка.
Всичко зависи от това какво ще правим за в бъдеще. … Пък в крайна сметка,ако не успеем да се преборим с гореспоменатите…поне картофи можем’ да копам’