Интервю с Fury of five

Интервю на Делян Стефанов

Fury of Five

Лична война срещу света

Фюри ъф Файв бяха на път да се разпаднат поради отказ на клубовете да ги пускат да свирят. Това бе естествено след редица случаи, в които охраната на заведенията завършваше в болница след разправа с Фюри. Същото се отнася и за бандите, които са се изпречвали на пътя им, опитвайки се да ги прецакат по някакъв начин, например небезизвестните Коъл Чеймбър, които продължават да отнасят подигравки и неуважение…

Едва ли има по-„истинска” група в днешния хардкор от бригадата от Ню Джързи Фюри ъф Файв. Освен невероятната физическа и волева мощ на музикантите, които са обърнали гръб на всякакви наркотици и не са позволили на Никой да се ебава с тях, Фюри ъф Файв са написали три от най-оригиналните албуми хардкор албуми на 90-те. Наскоро излезе последната им атака – след като поведоха война срещу света с At War With The World през 98-а, през 2000 г. нещата станаха лични с This Time It’s Personal. Нека се впуснем в историята и бъдещето на явлението Фюри ъф Файв с помощта на говорителя на бандата – китаристът Джей Фюри.
Групата е създадена през 1994 г. в Ню Джързи от Джеймс Ай$Мийн [I$Mean] – вокали, Джей Фюри и Чико Виоленсия – китари, Майк Терър – бас и Крис Рейдж – барабани. Джей и Майк се събират на едно от най-странните места за формиране на група – рехабилитационен център за наркомани и алкохолици. „ Бил съм в такъв център три пъти”, обяснява Джей, „ и последния път бях наистина зле. Опитвах се да се оправя, но не знаех друг начин на живот. Не знаех, че можеш да си изкарваш добре и без да се друсаш и да пиеш, но наистина исках да пробвам нещо различно. Ходех на събирания на Анонимните Алкохолици по два пъти на ден в продължение на шест месеца. Там срещнах нашия басист Майк. Бях разпродал цялото си оборудване, а той искаше да направим банда и тъй като от малък си падах по екстремната музика – метъл, хардкор и др., си купих отново китара и започнахме да свирим. Майк беше свирил през 91-а с вокали ни Джеймс в Локд Ъп Ин Лайф и го повика да пее. С другия ни китарист Чико се познаваме от както бяхме на 15. Така се събрахме”
Скоро след събирането си, бандата стана една от най-популярните и сериозни хардкор групи на Източното крайбрежие. На какво се дължи този бърз успех на Фюри ъф Файв? „Голямо отдаване и концентрация”, казва Джей. „Първият ни голям концерт беше през декември 94-а и оттогава не сме спирали да свирим всеки уикенд. Всички сме стрейт – не пием, не взимаме наркотици, но не сме стрейт едж група, защото не вярваме в слагането на етикети. Всеки решава сам за себе си, но за нас това да сме стрейт важи 24 часа на ден, 7 дни в седмицата. Не даваме на нищо да се изправи на пътя ни.”
Въпреки, че Фюри не се обявяват за стрейт едж банда, те осъзнават позицията си и се опитват да дадат добър пример на хората, които ги слушат. Самият Джей казва, че Фюри е най-позитивното нещо, което той и всички останали от групата са правили през живота си. В тази връзка често свирят кавъри на Нирвана, комбинирани с тяхната песен “DeadHead” от дебюта No Reason To Smile. „Това парче е специално за Кърт Кобейн”, обяснява Джей. „Той беше голям фактор в музиката. Не че Нирвана са хардкор или са ни повлияли, но имаха в ръцете си всички тийнейджъри. Кърт беше бог за децата и вместо да бъде позитивен и да им покаже правилния път в живота, беше просто един боклук и се самоуби. Има много хора като него. Точно като Пантера. Като малък много се кефех на Пантера, но вокалът прекалява с хероина, вместо да прави нещо позитивно. Хората го слушат и е безсмислено да се друсаш с хероин, когато имаш всичко това. Той има пари и всичко, от което се нуждае, не е затънал в мизерия, нали се сещаш за какво говоря.”
Не мога да не се съглася с Джей. Много по-позитивно е да покажеш на младите как с музиката можеш да се измъкнеш от мизерията. А какво дават Фюри ъф Файв на хората, които ги слушат? Все пак групата е много брутална както в музиката, така и в текстовете, а доколкото разбираме – и в ежедневието. „ Много хардкор групи казват, че го правят заради децата, което не е вярно. Хората, които ни подкрепят, са ни много близки. Всичко, което прави, независимо дали изглеждаме зли или тежки, е позитивно. Има много слухове за нас, но никога няма да подведем някого по грешен път. Хората разправят: „Фюри ъф Файв са „тъф гай” група и пребиват всички”, но ние нямаме нито една песен за „нас и нашата банда” или за побоища. Ние говорим за музиката, а когато някой ни се изпречи на лично ниво, тогава стават разни неща, но винаги сме много отговорни за това как хората приемат групата. Обмисляме всичко, което казваме или правим.”
В този смисъл се сещам за кавъра на на „Blind” на Корн, който Фюри ъф Файв свирят с текста на Коъл Чеймбър от песента “Big Truck”. Както разбирам, и зад това седи история от кариерата на Фюри, а не просто подигравка с нео-метъла. Какъв е проблема с Коъл Чеймбър? „ Всичко започна, когато те свириха в нашия клуб Stone Pony. Доколкото разбрах Дез[Фафари, вокали] забивал някаква мацка и ѝ казал нещо кофти. Скарали се и някой ги набил. Вместо после да си признаят, че са сгрешили, те се оплакали по радиото, че били бити по расови причини, туй като Дез излиза с негърка, което въобще не е вярно. След това използваха връзките си, за да ни изритата от Ozzfest-а. Шарън Осбърн е техен мениджър, тъй че е ясно за какво става дума. Ние сме друг случай. Сами определяме правилата и затова ни мразят. Много хора се дразнят от това докъде сме стигнали и как сме го направили. Не сме дали на никой да ни казва какво да правим. Това няма да се промени и затова Фюри ъф Файв винаги ще бъдат тежки. Взехме тези изявления на Коъл Чеймбър навътре, защото те все едно казаха, че сме расистка група, а това е далеч от истината. Имам татуирана еврейска звезда, а Чико е филипинец… и винаги пребиваме наци-скиновете по концертите. Всеки, който познава групата, знае това, но останалите имат грешна представа за нас. Само защото Коъл Чеймбър имат повече позиции в пресата, не значи, че трябва да говорят глупости за нас. След това ги видяхме на Dynamo и ги питахме какъв им е проблема и дали въобще ни познават, че да говорят за нас, и те обещаха да се извинят в Kerrang!. Не го направиха, разбира се, и ние започнахме да свирим това парче на Корн с текста на “Big Truck”, защото Коъл Чеймбър са група, имитираща Корн.”
Този и други подобни проблеми създават много пречки на Фюри ъф Файв по отношение на кариерата им, но групата е решила, че е по-добре да стои твърдо на позициите си, отколкото да се мазни на индустрията. Неприятно е, защото музиката на тази банда със сигурност би ги сложила на едно вино с Байохезърд и Машийн Хед, което си е напълно заслужено, особено след This Time It’s Personal. Нека поговорим за музиката на Фюри ъф Файв. В обложката на At War With The World пише: “Next Time It’s Personal”. Запланувано ли беше името на новия албум да е This Time It’s Personal? „Да”, призна Джей Фюри. „Когато излезе At War…, вече бяхме написали 90% от This Time… Както казах, не с наркотици и алкохол и общо взето цялото време е посветено на групата – писане на парчета, планинско колоездене, турнета. Преди да издадем This Time…, имахме готови 75% от следващото ни издание. Почти целият предстоящ албум е вече структуриран. Ще се казва Where The Sun Don’t Shine. Не сме сигурни чрез коя фирма ще излезе, защото имаме доста скапан договор в момента и ще гледаме това да се оправи в бъдеще.”
Прогресът е осезаем с всеки следващ албум на Фюри ъф Файв. Как го чувствате вие самите в момента? „ Стилът си е като в предишният албум, но качен едно ниво нагоре. Всички сме израснали като музиканти, вложили сме много чувство и емоция и смятаме, че всеки, кoйто ни се кефи, ще го почувства. Тежките части са по-тежки, мелодичните са по-мелодични, психарските са още по-психарски, а денс-пасажите са по-лесни за танцуване, хаха! Всичко е на друго ниво. Има много творчество в това издание и не мисля, че можем да бъдем сравнени с никой друг. Това е Фюри-стилът.”

В албума има доста гост участия, а също и кавър на “Hold My Own” на Байохезърд. Текстовете не са поместени в обложката, но съдейки по заглавията, със сигурност са много брутални и едновременно реални. Дали Джей Фюри може да осветли българските фенове по тази тeма? „Правим кавър на “Hold My Own” заедно с Джо от Секънд Ту Нон. Песента е в наш стил и мисля, че е доста здрава. Имаме и едно рап изпълнение накрая, което също стана яко. Карън от Крайзис пък участва в “It’s Over”. Това парче е наистина психо и е за отношенията между мъжете и жените, Джеймс искаше да направи нещата от различна перспектива, а не само от мъжката страна, както става обикновено. Другите парчета говорят сами за себе си. Заглавия като „Този път е лично”, „100% истински”, „С един крак в гроба” издават за какво се пее. Песента “Never” е за моите родители, които не харесват това, което съм и искаха да му определят пътя. Това е една постоянна борба и припевът гласи: „Никога няма да променим пътя си, никога няма да бъдем като вас! Никога!”. “One Foot In The Grave” е за всички религиозни фанатици и т.н. Ако чуеш албума, можеш да почувстваш нещата, за които пеем.”

Фюри ъф Файв дават 100% от себе си във всичко, което правят – музиката, текстовете, начин на живот. This Time It’s Personal може и да е последното издание на бандата, ако натискът на индустрията и клубовете продължи срещу тях, но е ясно, че те няма да променят същността и убежденията си. Не се поддавайте на медийното промиване на мозъци и отрийте една от най-истинските екстремни групи, съществували в САЩ, защото музиката се прави за самите вас, а не за
„шибаната индустрия”, както казваха Байохезърд. А Джeй Фюри приключи интервюто по следния начин: „ Ако имаш банда, трябва да даваш всичко от себе си – едва тогава ще получиш уважение. Ако само свириш за да си на сцена и за слава, копирайки някой друг, значи не си истински, а това е най-важното!”

Списание Хаос, декември 2000

Дискофрафия: Fury of five