Запленени от вечността

Какво е за вас вечността? Пейзаж отвъд най-далечната звезда? Любов, която сте обещали на някого или на мнозина? Времето между току-що изпуснатия автобус и следващия? Продължителността на живота ви, както сте си я представяли в младостта? Или времето, през което светът ще просъществува без вас? А може би съдбата на душата? Очакването на следващата месечна заплата? Или нещо смътно богословско, в което се намесват арфи или адски огньове?
Някой може да си помисли, че австралийците са последните, които биха се отдали на подобни празни размисли. Какво по дяволите е общото между вечността и цената на австралийската бира Фостърс? И все пак в продължение на 35 години град Сидни бе запленен от вечността. Жителите му просто нямаха друг избор – те се сблъскваха с тази дума на всеки ъгъл.
Някой – неизвестно кой – се промъквал в късна доба и изписвал Eternity по тротоари и стени – неизменно с жълт тебешир, неизменно с красив калиграфически почерк, с извито елегантно Е и символично издължено Y. Какво е целял – ако наистина е бил „той”, а не „то”? Защо действал толкова потайно? И защо е избрал точно Сидни измежду множеството ветровити и отворени към света градове? И защо точно „вечност”?
Така било посято семето на една от най- ярките градски легенди на ХХ век. Тя била източник на вдъхновение за филм, книга, изложби, за актьори хипари и специалисти по реклама, за едно от най- зрелищните тържества по случай новото хилядолетие…, а сега се превърна във вдъхновение и за операта „Мъжът от вечността”.
Истинският „Мъж от вечността” е разкрит през 1956 г., 24 години, след като започнал да изписва нощните си графити. Казвал се Артър Стейс – безделник, чийто живот илюстрирал сенчестата страна на действителността в колониална Австралия. Стейс се родил през 1885 г. В бедняшки квартал на Редфърн. Той бил петото дете на зклети алкохолици, които постоянно го биели и го изоставили на 12 годишнавъзраст. Сестрите му станали проститутки, а самият Стейс бил пазач на публичния дом. След това се отдал на дребни кражби и попаднал в затвора.
През Първата световна война служил като санитар във Франция, където пострадал от нападение с отровен газ и ослепял с едното око. Когато се върнал в Австралия, направил опит да заживее нормално. Но заради хроничния си алкохолизъм не можал да се задържи на постоянна работа.
И тогава открил религията. Или може би тя открила него. Привлечен от безплатния хляб и супата в една черква в Дарлингхърст, през 1930 г. той станал набожен християнин – „преродил се”, както бихме казали днес. Две години по- късно изслушал една проповед на ревностния баптистки свещеник Джон Ридли. „Вечност! Вечност!”, крещял Ридли.
„Ех, да можех да извикам тази дума на толкова висок глас, че да отекне над целия Сидни… Иска ми се всеки да излезе и да напише думата „вечност”, за да я видят всички.”
Стейс възприел буквално думите на проповедника. Излязъл на улицата, бръкнал в джоба си и намерил жълт тебешир. В главата му думата „вечност” се въртеняла като червеникава мъгла. „Просто се наведох и я написах”, спомня си той години по- късно.
После я изписвал отново и отново. Австралийски културолози пресметнали, че той е изписал думата 500 хиляди пъти през следващите 35 години до смъртта си на 83 годишна възраст през 1967 г.
Три мистерии забулват необичайната мисия на Стейс. Първата и може би най- лесна за разгадаване: защо го е правил. „Със сигурност той не се е занимавал с абстрактно изкуство”, казва Дороти Портър, австралийска поетеса и писателка. Според нея изписването на тази дума из целия град било за Стейс форма на християнско благочестие. Той искал да пробуди отдалия се на удоволствия град. И тъй като бил свенлив, изписвал анонимно думата посред нощ.
Но защо неграмотния Стейс решил да проявява благочестието си чрез писане? И кога точно в нерадостния си живот се е научил да пише с такъв забележителен калиграфски замах? Самият той е казал: „Странното е, че преди да почна да изписвам тази дума, трудно изписвах собственото си име. Не съм ходил на училище и не бях в състояние да напиша правилно „вечност”. Но тя се появи, изписана красиво и без никакво усилие. Не разбрах как стана – и все още не разбирам.”

Но как са могли ексцентричните словоизлияния на Стейс да завладеят въображението на трезвомислещ град като Сидни? Несъмнено това се дължало на отчасти магическия начин, по който се появявала думата, свежа като росата, всяка сутрин. Не по – малко интригуващ бил начинът, по който изчезвала думата. Тебеширът е типичното средство за писане, с което си служат учителите – може би тази мисъл се промъкнала в подсъзнанието на Стейс в оня съдбовен ден на 1932 г., но той е и най – нетрайното средство за писане, бързо измиван от дъждовете или изтриван от човешките стъпки. Появата на думата „вечност”, изписвана с търпение и постоянство, със сигурност е впечатлявала като метафора н безкрайната човешка борба за налагане на добротата и трайните ценности в непостоянния и несигурен свят.
За австралийците тя е носела и други, вероятно също толкова силни внушения. Самият Стейс е бил несретник и рецидивист, който стигнал до най-голямото падение, но след това успял по някакъв начин да изкупи греховете си и да вдъхне смисъл на живота си. Думата „вечност” дърпала чувствителна струна в душите на непокорните млади австралийци през 60-те години. Тя извиквала в съзнанието им изконния австралийски пейзаж – несравним, неумолим и неподатлив на дребните човешки грижи.
Думата „вечност” е парадокс – тя не означава нито рай, нито ад. А може да означава и двете: вечно проклятие или вечно блаженство. Стейс едва ли си е представял вечността така, а може и да е…
Ако думата „вечност”, изписана с жълт тебешир, тайнствено се появи по тротоарите, вие ще знаете защо…