Как да се справим с емотата?

Бедата на повечето родители е в това, че когато до главата им дойде нешо от рода на емотата, те изпадат в паника. И вместо да се борят със злото, накрая подвиват опашка, или излизат извън себе си, в зависимост откъде духа вятърът.
Но проблема емо е толкова прост, че всеки родител би могъл да го ликвидира за двадесет и четири часа. Моите приятели Иванови, които имат две деца в най-лудата възраст, изгониха завинаги емото от своя дом.
Сега ще ви разкажа и как успяха да постигнат това.
Една вечер се отбих у тях да пийнем по бира и сварих тринадесет годишната им дъщеря да чете книга.
Госпожа Иванова миеше чинии в кухнята и врещеше припева на новата песен на My chemical romance. Беше пуснала диска им и танцуваше като луда, все едно се биеше с невидимите нинджи и едновременно с това им продаваше фъстъци.
- Мамо, за бога, спри вече тази музика! – извика дъщерята. – Не виждаш ли, че чета?
- Уааааааа – крещеше Иванова. – Умирам за тези пънкари. Умирам.
Погледнах дъщерята, която сви рамене и каза:
- Цяла седмица вече е в това състояние. Отвратителна история. Не мога да поканя приятелки вече.
Иванова започна да замеря уредбата със значки.
- Дръжте ме. – Завика тя – Дръжте ме!
- Мамо, ще ме подлудиш вече. Не можеш ли да пуснеш някой друг диск?
- Ти нищо не разбираш – отвърна Иванова – Вие младите изобщо не разбирате.
В това време петнадесетгодишния им син влезе в стаята и попита сестра си:
- Още ли е така?
- Да – кимна сестрата – Свири я за стотен път. Ако продължава така ще стопи колоните.
Докато двамата разговаряха, в стаята влезе и Иванов. Той имаше емо прическа с бритон и четири пиърса по лицето.
- Йе – обърна се той към децата си – майка ви свири нашата песен.
- Иде ми да се преселя някъде – вбеси се дъщерята.
- Ще постъпим в някое сиропиталище – включи се и синът – откъде ще разберат, че не сме сираци?
- Пусни я още веднъж – извика Иванов към жена си – Ама силно, искам да я усетя добре.
- Отивам на кафе – каза момичето, а брат й каза, че ще отиде с нея и двамата излетяха от апартамента.

- Излязоха ли? – извика Иванова от кухнята.
- Да – отвърна мъжът й – Пак отидоха на кафе.
Иванова спря уредбата и дойде при нас.
- Ух – въздъхна тя – Не е лека тази работа.
- Ама… защо? Какво е станало? – попитах аз.
- Нашите деца – започна да ми обяснява Иванов – бяха най-запалените емота в квартала. Щяха да ни подлудят. Опитвахме какво ли не- заплашвахме ги, подкупвахме ги, молихме ги. Напразно! Най – накрая жена ми го измисли, ако станем ние емота, децата ще престанат да ги харесват.
- Синовете и дъщерите – поясни Иванова – никога не харесват това, което допада на родителите им.
- И така жена ми купи няколко диска, аз си направих прическата и се пробих и сега децата ни не искат и да чуят за емо. Даже вече и техните приятели мислят, че емото е нещо „кофти”, щом ние го харесваме.

Разположихме се удобно, отворихме си по една Ариана и послушахме малко Perkele.
По едно време Иванов подскочи и прошепна:
- Идат – и пусна отново My chemical romance, а при влизането на децата в стаята двамата започнаха да подскачат из стаята.