Публикувано от Skunksa на април 21, 2009
Животът ни е просто един път… понякога е магистрала, понякога пътечка, а понякога е шибан продънен мост над пълноводна река. Всичко зависи от завоите на житейските кръстовища, но рано или късно идва момент, когато се озовава пред злополучния мост. И човек е изправен на ръба, преценявайки шансовете да оцелее, ако се опита да прескочи или да търси друг път. Различните хора, постъпват по различен начин…
Едни остават на ръба завинаги, загледани в бездната и неспособни да вземат решение. Застинали чакат нещо да се случи…
Втори решават да се върнат и никога повече да не се отклоняват от широкия, светъл и означен с големи, светли табели път. На този път не може да ти се случи нищо – нито лошо, нито добро или пък интересно.
Третият тип хора скачат. Скачат изпълнение с надежда, мечти и видения за светло бъдеще. Колко ли от тях успяват да преборят гравитацията или светкавично еволюират в нещо с крила, преди да потънат в бездната?
Аз искам да скоча…
Публикувано в Uncategorized | 4 Коментара »
Публикувано от Skunksa на април 20, 2009
Този пост ще е доста лаконичен. Няма да има текст, а само снимки…
Снимки на сувенирите от един живот, който повечето хора не подозират, че съществува и се случва около тях. Живот, който е недоразбран и недооценен. Провокиран от няколко събития напоследък + постовете в блога на М. -> http://truthfulness.wordpress.com/2009/04/07/subculture2/. Просто исках да покажа, че нещата се натрупват…
Това не са спомени от преживяни случки, нито символични обици на ухото… това са просто вещи, които имат определена стойност за много от нас, а за мнозинството от хора само повдига въпроса „Защо?“, зададен с искрено неразбиране.
Еми това е:
Мисля, че снимките говорят достатъчно сами за себе си, ако кликнете на тях ще видите големите изображения.
Ние сме тук,
Ние сме сред вас,
Ние сме презряни,
Ние се забавляваме,
Ние съществуваме, макар и да не ни виждате,
макар и да не ни разбирате,
макар и да ни презирате.
Публикувано в Uncategorized | 4 Коментара »
