Ескорбуто е баска пънк рок група от Сантурци (Santurtzi), сформирана през 1980-а година. Водят се за едни от най-въздействащите за испанския пънк банди, известни със своето крайно поведение и с груби текстове. Името на бандата идва от леко променената дума на испански escorbuto, която означава болестта скорбут.
Ескорбуто заедно с бандата Ла поя рекърдс (La Polla Records) са едни от най-влиятелните в испанската рок и пънк сцена.
Ескорбуто се сформират през 1980-а година, като са силно повлияни от пънк движението зародило се през 1977-а година. Състава на групата се състои от трима човека: Хосе Еспозито (Йосу, китара и вокал), Хуан Мария Суарез (Хуанма, бас и вокал) и Пако Галан (барабани).
По време на турне през 1983-а година, на път за Мадрид са спряни от полицията заради надписи по тяхна демо касета, които изразяват подкрепа за ЕТА и анти-испански лозунги, арестувани са по обвинение в нарушаване на анти-терористичен закон. По време на престоя си в затвора членовете на бандата се чувстват изоставени от някои сектори на Баската държава и изливат събралата се мъка в албума Zona Especial Norte (1984, Заглавието на албума е името на специален план на испанското правителство за справяне с ЕТА чрез полицейски и военни способи), в който присъства и песента A la mierda el País Vasco (Fuck the Basque Country), като албума излиза неофициално и с информацията, че бандата се е разпаднала. Този факт, както и нежеланието им да се обвързват с Баския радикален рок им носи много проблеми на баска територия.
Първият официален албум е издаден през 1985-а година и носи заглавието Eskizofrenia. Групата вече свири предимно извън пределеите на баските територии, заради проблемите на родна почва. През същата година издават и албума Anti-Todo (Against everything), който се смята за един от най-великите пънк албуми в Испания.
През 1986-а Ескорбуто издават двоен лайв албум Impuesto Revolucionario (с който аз самият се сдобих съвсем наскоро J ). През 1987-а година издават нов двоен албум, който е записан в студио и носи заглавието Los demenciales chicos acelerados (The demential accelerated boys). През 1988-а сами продуцират и издават Las más macabras de las vidas (The creepiest of the lives).
Със сериозно задълбочаващите се проблеми на Йосу и Хуанма с хероина, групата издава Demasiados enemigos (Too many enemies) през есента на 1991-а. Скоро след това двамата почиват в резултат на наркотичното си пристрастяване – Йосу на 31 май 1992, а Хуанма на 8 октомври 1992.
Ескорбуто са една невероятна банда, никога не са парадирали с музикални умения, но печелят фенове с невероятни и същевременно прости мелодии, и великолепни текстове, които са изпълнени с гняв и поставят наболели социални проблеми. Песни като Mucha policía, poca diversión бързо се превръщат в хитове и дори се появяват в различни международни компилации. Група, чиято музика и позиция не оставя човек, който да е безразличен към тях: обичани от едни и мразени от други, те никога не се обвързват с политическа идеология и често казват, че: „Рокът няма родина”.
Интересно е да споменем, че Ескорбуто са в лоши отношения с другата банда, която е законодател в испанската сцена – Ла поя рекордс. Това отношение е продиктувано от факта, че на съвместен гиг, момчетата от Ескорбуто открадват китара от Ла поя рекърдс след като са направили своето участие.
