св. Валентин

Абе аз да си призная…

Преди години празнувах веднъж и аз св. Валентин, да знам, че изневерих на практиката си да зарежа момичето/жената до мен малко преди Коледа и да й се обадя след 8-и март, за да спестя от керамични прахосъбирачки със сърчица, кученца и подобни ужасии.

Та ще празнуваме ние 14-и февруари, ама как?
ТрЕбЕ да е романтично- окей, романтично ще е!

Как да се справим с емотата?

Бедата на повечето родители е в това, че когато до главата им дойде нешо от рода на емотата, те изпадат в паника. И вместо да се борят със злото, накрая подвиват опашка, или излизат извън себе си, в зависимост откъде духа вятърът.
Но проблема емо е толкова прост, че всеки родител би могъл да го ликвидира за двадесет и четири часа. Моите приятели Иванови, които имат две деца в най-лудата възраст, изгониха завинаги емото от своя дом.
Сега ще ви разкажа и как успяха да постигнат това.

“Миграцията- път към мечтите или бягство от реалността?“

Мечтите и реалността винаги са се противопоставяли като понятия и като такива пътят към мечтите, винаги ще бъде бягство от реалността. Но докъде се разпростира тя и откъде започва фантастичния свят, плод на нашето въображение и желания? Това е въпрос, който малко хора, които са тръгнали по този път си задават и се оказва, че са объркали посоката, а и самият път.

Воля

Смятам да разкажа една случка, която ме промени като личност и ме накара да гледам на себе си по нов и по-различен начин. Ще започна отдалеч, стараейки се да не ставам прекалено обстоятелствен или досаден.

 

Началото на месец февруари на 2002-а година или ако трябва да сме по-точни- краят на първия срок на последната ми година в гимназията. Над досега безгрижната ми, детска душа бяха започнали да тегнат облаците на съмнението и чудото наречено „животът на възрастните”, като всичко това се концентрираше в една мисъл – „университета” и дали ще се издъня на изпитите, позора и всичко останало, което вълнува един кандидат-студент в месеците, предхождащи кампанията. Все още безгрижен гимназист, който обаче усещаше, че скоро с този период от живота му ще е безвъзвратно свършено, а той не е готов за последвалите неща, с две думи бях доста уплашен и нямах вяра в собственото си бъдеще и възможности.