Добре дошли в една доста интересна (според мен) идея, която се надявам, че ще бъде приета с интерес и без много хули.
Искам да ви представя новият блог ежедневник, където двамата автори всеки ден ще правим по една „статийка“ на ден с представяне на някаква сравнително непопулярна група от стилове като пънк, кръст, Ой!, хардкор, реге и ска.
Също така ще се радваме на коментари на нашите читатели относно пусканите от нас групи, както и на въпроси свързани с това да препоръчаме група, подобна на нещо, което са чули тук. (да препоръчаме, а не да дадем с линкове наготово).”
И така… новата инициатива носи името Sofia Rebel Station. Дано начинанието ви хареса.
Привет на всички, които четете моят скромен блог. Този пост ще е изключително кратък и лаконичен, като в него ще споделя само една новина, а именно:
След няколко месечно отсъствие, българският скин-зин Гордост се завръща с пълна сила. С оглед на наложеното име и разпознаваемостта на логото (което дори беше откраднато и щамповано на тениски, без знанието или съгласието на момчетата от екипа), преди няколко месеца за мен беше тъжна новина да открия, че работата по този амбициозен проект е прекратен до второ нареждане.
Но ето, че от днес работата по Гордост се подновява, като ще бъдат ъпдейтвани всички раздели, ще бъдат качени нови интервюта и банди, както и ще бъдат направени две нови секции – за хардкор музика и видео раздел, както и раздел за новини, където екипа ще има удоволствието и задължението да публикува най-интересните предстоящи събития в България и околностите й.
С оглед на тази добра новина, ще е удачно да спомена, че и аз съм новият член в екипа на зина, като така ще продължа делото, което подхванах, когато започнах да правя Punkoslav, който от доста време е неактивен. Смятам, че това обединяване на усилия, ресурси и идеи ще бъде единствено от полза за всички и гледам с надежда напред.
Надявам се, че всичко ще върви по вода и ще можем да задоволим и най-капризните претенции на посетителите и читателите на Гордост.
Ескорбуто е баска пънк рок група от Сантурци (Santurtzi), сформирана през 1980-а година. Водят се за едни от най-въздействащите за испанския пънк банди, известни със своето крайно поведение и с груби текстове. Името на бандата идва от леко променената дума на испански escorbuto, която означава болестта скорбут.
Ескорбуто заедно с бандата Ла поя рекърдс (La Polla Records) са едни от най-влиятелните в испанската рок и пънк сцена.
Ескорбуто се сформират през 1980-а година, като са силно повлияни от пънк движението зародило се през 1977-а година. Състава на групата се състои от трима човека: Хосе Еспозито (Йосу, китара и вокал), Хуан Мария Суарез (Хуанма, бас и вокал) и Пако Галан (барабани).
По време на турне през 1983-а година, на път за Мадрид са спряни от полицията заради надписи по тяхна демо касета, които изразяват подкрепа за ЕТА и анти-испански лозунги, арестувани са по обвинение в нарушаване на анти-терористичен закон. По време на престоя си в затвора членовете на бандата се чувстват изоставени от някои сектори на Баската държава и изливат събралата се мъка в албума Zona Especial Norte (1984, Заглавието на албума е името на специален план на испанското правителство за справяне с ЕТА чрез полицейски и военни способи), в който присъства и песента A la mierda el País Vasco (Fuck the Basque Country), като албума излиза неофициално и с информацията, че бандата се е разпаднала. Този факт, както и нежеланието им да се обвързват с Баския радикален рок им носи много проблеми на баска територия.
Първият официален албум е издаден през 1985-а година и носи заглавието Eskizofrenia. Групата вече свири предимно извън пределеите на баските територии, заради проблемите на родна почва. През същата година издават и албума Anti-Todo (Against everything), който се смята за един от най-великите пънк албуми в Испания.
През 1986-а Ескорбуто издават двоен лайв албум Impuesto Revolucionario (с който аз самият се сдобих съвсем наскоро J ). През 1987-а година издават нов двоен албум, който е записан в студио и носи заглавието Los demenciales chicos acelerados (The demential accelerated boys). През 1988-а сами продуцират и издават Las más macabras de las vidas (The creepiest of the lives).
Със сериозно задълбочаващите се проблеми на Йосу и Хуанма с хероина, групата издава Demasiados enemigos (Too many enemies) през есента на 1991-а. Скоро след това двамата почиват в резултат на наркотичното си пристрастяване – Йосу на 31 май 1992, а Хуанма на 8 октомври 1992.
Ескорбуто са една невероятна банда, никога не са парадирали с музикални умения, но печелят фенове с невероятни и същевременно прости мелодии, и великолепни текстове, които са изпълнени с гняв и поставят наболели социални проблеми. Песни като Mucha policía, poca diversión бързо се превръщат в хитове и дори се появяват в различни международни компилации. Група, чиято музика и позиция не оставя човек, който да е безразличен към тях: обичани от едни и мразени от други, те никога не се обвързват с политическа идеология и често казват, че: „Рокът няма родина”.
Интересно е да споменем, че Ескорбуто са в лоши отношения с другата банда, която е законодател в испанската сцена – Ла поя рекордс. Това отношение е продиктувано от факта, че на съвместен гиг, момчетата от Ескорбуто открадват китара от Ла поя рекърдс след като са направили своето участие.
На 11 септември се навършиха 11 години от нелепата смърт на Реймънд “Рейбийз” Барбиери (Raymond “Raybeez” Barbieri, November 27th, 1961 – September 11th, 1997), фронтмен на хардкор групата Warzone, както е и бивш член на Agnostic front. Прочетете остатъка от публикацията »
