Автопилот

Продължаваме инициативата „Историите трябва да бъдат разказвани“ с една поучителна история от едно момиче (К.), която добре е описала своите лични притеснения и преживявания по повод на един актуален проблем за всеки един млад човек.

29- ти април 2008, помня датата, понеже няколко хиляди пъти съм изчислявала дните и месеците след нея, сами ще разберете защо.
Но сега да почнем с малко предистория – няколко месеца преди това се запознавам с едно момче.Закачахме се, сваляхме се и идва момента да стигнем до втора-трета или не знам си коя база по американските страндарти..
На 29ти април имаше концерт в София.Хващам влака за там, посреща ме момче, забавляваме се , друго ме води на пицария и ме изпраща до концерта.Там, естествено се размазах от кеф, хората бяха невероятни, не помня от колко чужди бири съм пила онази вечер.Като те видят да си сама без питие – всеки ти подава своята бутилка и ти се усмихва мило.

Получавам позвъняване , отивам в кенефа , говоря, без да съм си казала чао с всички тръгвам по потниче и тичам от „Фънкис“ (намира се над НДК) до Витошка,много подсвирквания се чуха, защото навън още имаше сняг, но на мен не ми пука..
Обикаляхме, говорихме си..намерихме местенце,където да сме сами и започнахме да се натискаме. Придвидливо си бях взела презервативи, но ползвахме неговите. Всичко нормално, докато единия се скъса. Решихме че така или иначе е станала беля, ще продължим без, с уговорката че на следващия ден ще пия хапче за спешна контацепция. Така и стана, пих хапчето и като типична патка и между другото средностатистически млад човек (защото 99% правят тази грешка) си мислех , че евентуално нежелано забременяване, е най-лошото, което може да ми се случи.Груба грешка!

След известно време, момчето ми сподели че е имал сексуален контакт с друго момиче, което е било дашно и тогава презерватива се се скъсал. Тук се прояви и типичната ми характерна черта- параноята. Веднага си направих изследвания за няколко венерически болести, но за най-страшната трябваше да изчакам. Тестовете за ХИВ са валидни месец и половина след рискования контакт. В този месец и половина аз живях на автопилот. Заспивах и се събуждах с мисълта, как родителите ми ще присъстват на погребението на детето си. Криех чашите от които пиех вода и ги изхвърлях, отделях четката си за зъби от тези на баща ми и майка ми, за да не стане така, че случайно да се докоснат.Все отчаяни действия от човек в паника.

Дойде момента , който очаквах през последния месец и звъннах на най-добрия си приятел. Отидохме да ме изследват. Припаднах в ръцете му пред кабинета. Теста беше отрицателен. Навръщане минахме през една градинка..и той започна да търси четирилистна детелина, понеже много обича да го прави. Мота се 5 минути, докато аз вече спокойно си пушех цигара, погледнах надолу и веднага видях една,която пазя и до днес..

Който си е правил тест за ХИВ знае, че след първия тест трябва да се направи още един- този път след още малко месеци за потвърждение. През тези месеци, аз не бях напълно спокойна.Още 4 месеца живеене на автопилот- още 4 месеца отделяне на четката за зъби.Общо 6 месеца без да имам никакъв друг контакт с момче – дори и целувка по бузата.
Честно казано, втория тест беше по-труден от първия, понеже мотивацията ми да го направя беше по-малка. Бях и по-изплашена, защото колкото повече време минаваше от тогава, толкова повече съмнения се пораждаха у мен, толкова повече неща научавах за болестта, писах си и с хора, болни от СПИН. Докато 1 ден, както кротко си седях на компютъра попаднах на интервю с един мъж, болен от СПИН,който се е обесил в дома си. Разказваше подробно как се е заразил, как живее, интервюираха и съпругата му,детето му.Описаха ужаса и страха от болестта от всичките им страни.

Спомням си тази нощ – навих си часовника с обратно броене на телефона и следях часовете ,минутите и секундите, които ми остават докато отвори лабораторията.
Никога не съм била по-сигурна в желанията си, никога не съм била по-смела..